НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА СЪДЕБНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

ДО Г-Н ХРИСТО ИВАНОВ – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО Г-ЖА СОНЯ НАЙДЕНОВА – ПРЕДСТАВЛЯВАЩ ВИСШИЯ СЪДЕБЕЕН СЪВЕТ

ДО Г-Н ЛОЗАН ПАНОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н ГЕОРГИ КОЛЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ДО Г-Н СОТИР ЦАЦАРОВ – ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

С Т А Н О В И Щ Е

ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНОТО СДРУЖЕНИЕ НА СЪДЕБНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

ОТНОСНО: ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Националното сдружение на съдебните служители е юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, в чиито цели влиза обединяването на всички съдебни служители в Република България за защита на техните професионални, интелектуални, социални и материални интереси. Вписано е в Централния регистър при Министерството на правосъдието  под №20150120005.

В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, публикуван на сайта на Министерството на правосъдието, се предлагат промени, свързани с възникване, съществуване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения на съдебните служители, което мотивира Националното сдружение на съдебните служители да изрази становище по проекта в тази му част.

Настоящото становище е прието от Управителния съвет на проведено 20.06.2015 г. заседание.

            Първата промяна предвижда реализиране на дисциплинарна отговорност по отношение на съдебните служител в хипотезата на констатиран конфликт на интереси. Съгласно чл.175а, нов, ал.5 от проекта, компетентният орган следва да изпрати препис от акта на  главния секретар или съдебния администратор "за образуване на дисциплинарно производство".[1]

            В контекста на  измененията в чл.357, ал.7, т.2, съобразно която главният секретар или съдебният администратор назначават и освобождават от длъжност съдебните служители, те следва да представляват съответния орган на съдебната власт като работодател.[2]

            Мотивите  на вносителя за предлаганите изменения са лаконични : "Към настоящия момент участието в организацията на работата на съда отнема значителна част от времето на съдията. Ето защо председателят на съда трябва да бъде освободен от административните задължения по отношение на съдебните служители, като тези задължения трябва да се поемат изцяло от съдебен администратор"  (стр.15 от мотивите).

            Законопроектът, обаче, редуцира правомощията на ръководителите на органите на съдебната власт както по отношение на служителите от администрацията на органите на съдебната власт, така и по отношение на третите лица, т.е. регламентира се дуализъм по отношение на законния представител на съответния орган на съдебната власт.

            Това твърдение е онагледено в съпоставителна таблица на разпоредбите, регламентиращи правомощията на председател на районен съд и съдебен администратор:

            Видно от примерната съпоставителна таблица, административният ръководител и законен представител на орган на съдебната власт:

• има аналогична представителна власт със съдебния администратор (или главния секретар) по отношение на третите лица (включително – пренебрегната е йерархията в администрацията на съдебната и изпълнителната власт – чл.357, ал.7, т.7).  Проектът регламентира несигурност у всяко трето лице – учреждение, юридическо или физическо лице относно законния представител на орган на съдебната власт.
•  правомощията му по отношение на съдебните служители, включително – съдебните помощници, се свеждат единствено до правото да дава задължителни разпореждания, а регламентиране само на неформални заповеди едва ли би допринесло за ефективно управление на съответния орган на съдебната власт. Устните разпореждания не следва да бъдат единствената възможност на законния представител на орган на съдебната власт да ръководи администрацията на този орган, защото допускат опосредяване, тълкуване, включително – превратно, доказване както от страна на издалия ги, така и от страна на адресата. Хипотетично, но и вероятно е издаване на устно разпореждане от председател на съд в противоречие с издадена от съдебен администратор заповед (устна или писмена), което би поставило съответния съдебен служител в ситуация да преценява на кого е подчинен и чия заповед следва да изпълни.

            Доколкото органите на съдебната власт са юридически лица, те се ръководят и представляват от своите законни представители в лицето на председател на съд, прокурор – административен ръководител на съответната прокуратура, и пр., изрично разписано в съответните текстове на действащия ЗСВ.   Представителната власт и ръководните функции (за пример – председател на РС, чл. 80, ал.1, т.1 и чл. 77, ал.1 от ЗСВ, действащ) са недвусмислено дефинирани.

            Законопроектът би следвало не да стеснява правомощията на административния ръководител и законен представител на орган на съдебната власт, а да регламентира правото му по своя преценка да делегира изчерпателно изброена част от правомощията си на главния секретар или съдебния администратор.

            В подкрепа на тази теза са разпоредбите на:

            - чл.131 от Закона за лицата и семейството[4];

            - чл.192 от Кодекса на труда[5], субсидиарно приложим за съдебните служители (чл.359 от ЗСВ[6]);

-  § 1, т.3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда[7].

На следващо място, законопроектът не отчита фактическото състояние на органите на съдебната власт в цялост, доколкото съществуват съдилища и прокуратури, в  щатното разписание на които не е предвиден съдебен администратор. На практика се създава правен вакуум относно субекта, който ще упражнява правомощията на съдебен администратор в такъв орган на съдебната власт при условие, че тези правомощия се изземват от административния ръководител на съответния орган.

            Нещо повече - при действащата законова уредба, при отсъствие на административния ръководител неговите правомощия се осъществяват от съответен заместник, което не допуска възможност за времеви период, в който орган на съдебната власт да няма законен представител или административен ръководител. Макар отсъствието на съдебен администратор да е регламентирано в Правилника за администрацията на съдилищата, съгласно заместването се осъществява от административния секретар, намираме, че вносителите на законопроекта не са отчели обстоятелството, че не във всички органи на съдебната власт има административни секретари.

            Въвежданите изменения чрез изземване на правомощия от административния ръководител на съответен орган на съдебната власт и делегирането им на главен секретар или съдебен администратор неминуемо ще доведе до промяна на общата структура на органите на съдебната власт, която - макар да е уредена в подзаконови нормативни актове (правилници, приети от Висшия съдебен съвет по чл.342, ал.1 от ЗСВ).

                Например, съгласно чл.5, ал.1, т.7, т.11., т.12 от ПАС, съдебният администратор организира провеждането на конкурси за назначаване на съдебни служители и участва в комисиите по провеждане на конкурси, в комисията по атестиране, предлага промяна в ранговете и трудовото възнаграждение на съдебните служители, предлага ги за поощрение или налагане на дисциплинарни наказания. Разпорежданията му, съгласно чл.6 от ПАС са задължителни за съдебните служители, но могат да бъдат оспорени административния ръководител на съда. Предлаганата законодателна промяна ще доведе до невъзможност за контрол от страна на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт върху разпорежданията на съдебния администратор, което - макар въпрос на целесъобразност - едва ли би довело до ефективно управление на този орган.

                                              Даниела Илиева - ПРЕДСЕДАТЕЛ на УС     

        на НАЦИОНАЛНОТО СДРУЖЕНИЕ НА

 СЪДЕБНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ: